Математиката не е телепатия
- Пепи, преброй до 20. Хайде, покажи на всички какво можеш! Браво Пепи, допусна само една грешка: след 18 е 19, не 20!
- Маме, кажи на леля колко е 100 по 100. Браво, десет хиляди! Точно така!
- Зарадвай баба и дядо като преброиш до 50 без грешка!
Давали ли сте си сметка, че заучаването на редицата от числа от 1 до 30 е нищо повече от запаметяване на последователност от думи, подобно на строфите в едно стихoтворение? Само че в стихчето има история, герои, там нещо се случва и детето може да съотнесе стихчето към света, който го огражда.
Сухото запаметяване на редицата числа от 1 до колкото се може повече е най-вече заради възрастния, който грейва щом детето му без грешки е изрецитирало редицата или пък прави недоволна физиономия, щом малкият умник пропусне да каже цифрата 8 и след 7 извика директно 9.
Постепенно математиката се превръща в наука телепатия, а реакцията на родителя – желания отговор на поставените от него задачи. Значи ако позная правилно, то по реакцията на мама ще разбера дали ще ме похвалят и вероятно ще получа нещо след това. Ако ли пък не улуча правилния отговор – лошо. Няма да има шоколад или игра с приятели. Значи математиката е в улучването на правилния отговор, а в това има нещо забавно, или поне докато не сбъркам.
Тогава ще ми стане тъжно, че не се справям, ще се разплача и повече няма да искам да играя в тази игра.
Стоп! Хайде сега да видим как можем да променим начина, по който ние, родителите, възпитаваме уверени и способни деца.
Най-напред нека се съгласим, че да си добър математик не означава да помниш таблицата за умнижение наизуст, макар че много деца се затрудняват да я запомнят с години.
Да си добър математик не означава да заучаваш формули. Или да можеш с часове да решаваш еднотипни задачи докато в един момент не осъзнаеш, че си забравил какво наистина ти е интересно на ТЕБ, а не на твоите родители.
Да си добър математик означава най-напред да не знаеш, че си такъв. Да знаеш единствено, че имаш към какво да се стремиш. Да ти е интересно да откриваш закономерности. Да се учиш да мислиш, правейки изводи и обобщения. Да правиш дедуктивни заключения, да можеш да разделяш по признаци. По-късно да можеш една текстова задача да я разкажеш на математически език, да свързваш знанията в часовете с реалните ситуации в магазина или докато извършваш други дейности. Математиката да ти служи в живота.
Значи математиката не е телепатия, а логика. А логиката се развива още от 3-4 годишна възраст. И е важно първият досег с нея да е възможно най-вълнуващ и приятен.
Поредицата „Мецанкови в света на математиката“ създадохме за родители и деца на 5-6 годишна възраст. Защо родители? Защото вярваме, че в основата на здравата увереност на едно дете стоят натрупаните реакции на родителя в моментите, когато двамата са имали взаимодействие. Детето е трябвало да се справи с на пръв поглед „лесно предизвикателство“, а родителят го е насърчил или обезкуражил. В наръчника на родителя към курса ще намерите основните точки на препоръчвания педагогически подход, който да стимулира любопитството и стремежа към откривателство у детето.
