Мили родители,

Ние в Забавна математика обичаме да се чувстваме вдъхновени и любопитни. Вие сигурно също обичате да се чувствате така, нали?

Обичат го и вашите/наши деца, а ние обичаме да подхранваме тяхното любопитство с игра на математика и да укрепваме вдъхновението им като ги караме да вярват силно в себе си и в своите творчески способности.

Вярваме, че математиката може да бъде представена пред децата по вълнуващ и забавен начин. Като овладяване на особен аспект на Силата. Като нещо, което винаги ще носят със себе си – уверност, че какъвто и проблем да им се случи в живота занапред, ще разполагат с математическия инструментариум за справяне. Ще знаят, че паниката и тревогата са лош съветник, а всичко, което понякога ти трябва, за да стигнеш до решение, е да спреш, да притихнеш и да помислиш.

Ние сме убедени на базата на своя опит като състезатели и пораснали деца, че най-трудните задачи в живота не са като в състезанията по математика. При тях нито времето е точно определено, нито регламентът винаги е честен, а условието… ами то често може да се променя в движение.

Това обаче не означава, че не обичаме математическите състезания и че съветваме да се въздържате от участие в тях. Най-ценното от едно състезание е подготовката за него. Децата ни ще го осъзнаят един ден, но е по-важно ние да не го забравяме.

Подготовката е широко понятие – тя включва и каляването на характера, и способността да признаеш грешка, и шансът да общуваш с по-умни от теб… най-разнообразни и безценни неща.

Когато изпращате своите малки ученици 1-3 клас на състезания, бихме искали да ви помолим да помислите върху нашите няколко съвета.

Това не са 10-те заповеди на Забавния Математик, но спазването им няма да навреди:

1. Не карайте децата на всяка цена да стоят до края на състезанието! Задачите за малките ученици разчитат на съобразителност и концентрация. Те са с кратки условия и ако на едно дете му е лесно, то може да ги реши и за десетина минути. Безсмислено е да ги карате да стоят до края, сякаш състезанието е досадна работа, а не вълнуващо предизвикателство към самия себе си. Вместо това искайте от тях да са сигурни, че ако излязат по-рано решените им задачи са верни, а нерешените не биха могли да решат, колкото и време да стоят още.
2. Искайте да ви разкажат някои от задачите на излизане. Ако си спомнят повечето задачи, дори и да не са ги решили – това е добър знак, значи са мислили върху тях. Ако излязат и кажат „Реших всичко!“, но не помнят нито едно условие – това не е добър знак, може просто да са играли на тото.
3. Приемете спокойно обратната връзка от детето, каквато и да е тя, и я споделете с нас. Това важи и за т.2, а и за всичко, което детето ви каже.
4. Не сравнявайте резултата на детето с резултатите на други деца! Никой не може винаги да се представя перфектно, дори и вие. Някои формати са по-удобни на едни деца, други – не. Някои предпочитат тестове с много задачи, други състезанията тип олимпиада. Детето просто може да не е имало ден, или напротив – може да е имало страхотен резултат – не бързайте да го обявявате за гений или да коментирате нечий по-слаб резултат.
5. На състезанията човек се състезава предимно със себе си! Опитваш се да поправиш това, което си анализирал като слабост в представянето си предишния път – ако те е разсейвал разговорът между квесторите например… или шума от играта на децата на двора…ако си бързал и си допуснал глупава грешка от небрежност…ако не си послушал интуицията си да тръгнеш по неизвестен път на решаване…ако и още много пъти ако…
6. Не се сърдете на задачите – че са твърде лесни или твърде трудни. Честно, математиците се радваме на трудните задачи. Това е и отношението, което се опитваме да изградим у вашите/наши деца. Убедени сме, че то ще им бъде полезно в живота. Много по-добре е ако в едно състезание задачите са се оказали над средното ниво, там е истинското предизвикателство. Следващият път ще ги пребори точно вашето дете!
7. Не карайте детето насила да участва в състезание. Тази точка наистина не се нуждае от коментар, но все пак – ако не успеете да представите състезанието като вълнуващо предизвикателство, ако детето се бои и настоятелно отказва, проявете търпение и споделете страховете му с нас.
8. Тестовете имат специфична техника на решаване. Ние ще помогнем на децата да я усвоят, но ето я с две думи като за родители 😉 Задачите се решават на принципа на „сгъстяващото се решето“. При първия бегъл прочит веднага се решават онези задачи, които изглеждат лесни и се пропускат тези, които ни карат да се замислим повече от минутка-две. При втори прочит започваме с пропуснатите задачи. Някои от тях са престояли достатъчно дълго време в главите ни и вече решенията им се узрели – пишем по тях и пропускаме другите, които още ни изглеждат мъчни. С тях се захващаме при третия прочит… и така… Не карайте децата да решават поред, да започват от най-трудните и т.н.
9. Задачите могат да се „атакуват“ по различен начин. Понякога, за да спестиш време, не решаваш дадена задача, а по метода на изключването отхвърляш всички дадени отговори без един, който следователно е верният. Това е само един пример, но все пак е техника на решаване и ако детето е работило по нея – не го обвинявайте, че е налучквало. То знае какво прави.
10. Подкрепяйте честната игра! По никакъв начин и под никаква форма не насърчавайте детето да преписва, дори и другите да го правят, дори и квесторите да се опитват да подсказват. Ако от него поискат помощ по време на състезание, научете го да игнорира това или в краен случай да поиска помощ от квестор, за да работи спокойно.

Благодарим ви за доверието! За нас е чест и привилегия да играем на математика точно с вашето дете!